петък, 1 ноември 2013 г.

Проект „Живеем заедно“ в лесо-парк „Княжевска гора“


Отново е неделя. Слънцето и днес пак е с нас и ни дава цялата си подкрепа, за да продължим нататък.  Това е третият ден от нашето „Живеем заедно“. Но тази седмица започнахме от събота, когато един доброволец дойде и няколко часа работи по разчистването на горските алеи от диворастящи храсти, така че на следващия ден останалите участници да могат да продължат своите дейности. 


Продължаваме с разчистването на гората от диво избуелия храсталак, който я прави непроходима и непристъпна. Изрязаните от предишния ден клони и храсти се натрупват като зелена планина на специално обособеното място. Пространството към предвидения детски кът, Горско детско царство, се отваря. Всичко започва да „диша“. Хората вече се осмеляват да минат по пътеката, спускаща се от планината.  

В Горския детски кът вече има скован пясъчник.  След като видяха дървените му очертания, децата ентусиазирано започнаха да помагат с прехвърлянето на пясъка в него. С детските си кофички, разбира се. Най-мъничките дори използваха картонените чашки от чая. Участието им е едно от най-трогателните неща в случването на този проект J!


  През този ден започнахме изграждането на компост площадката, прочетете повече за това в блога Храна за Земята. 

И в бъдещата зона за отдих се случва нещо. Започваме да засаждаме храстите и така да очертаваме бъдещите цветни островчета. Те от своя страна ще дадат посока на „Реката на цветята“, която предстои да засадим следващата неделя и която ще очакваме с нетърпение да „потече – разцъфти“ идната пролет когато цветята разцъфнат.

Храсти, които напролет ще разгърнат цялата си цъфтяща красота, кацат и в пространството около детския пясъчник. А малко по-нагоре от него, наистина влагаме сърцето си – двайсетина корена маргарити намират мястото си в земята под формата на сърце. На следващия ден, когато вече ни няма, случаен минувач, на разходка с кучето си, ще мине покрай маргаритеното сърце и ще възкликне – „Тук някой e направил нещо добро!“ Той се оказва испанец и все още трудно говори български, но видимо се зарадва и каза, че иска да се присъедини към нас идната неделя. 

Денят ни приключва към 17.00 – всяка седмица неволно се удължава поне с един час. Накрая вероятно няма да ни се тръгва оттам.
И идващата неделя (27 октомври) очакваме всеки, който иска да живеем по-добре заедно, в нашия квартал, да се присъедини към нас, в Княжевска гора